Гейшите

Спомените на една гейша

Книгата, която в момента чета се казва "Спомените на една гейша" (1984 г.). Не, не става въпрос за "Memoirs of a Geisha" (1997 г.) от Артър Голдън, по която беше сниман и едноименният филм. Всъщност няма как да ви преведа оригиналното заглавие, защото е на японски. На немски книгата носи името "Memoiren Einer Geisha", а на английски - "Secrets of the Geisha". Авторката се казва Кихару Накамура. Самата тя е била гейша и това всъщност е биографичен разказ за нейния живот.

Истинското име на Накамура е Казуко Ямамото. Родена е в Хокайдо, но семейството и се премества в Токио, докато е още дете. На 15 години се присъединява към Асоциацията на гейшите от Шимбаши. Учи се да свири на традиционния японски инструмент - шамисен, да танцува, да пее, да говори изкусно и изобщо - да забавлява. Приема името Кихару, което означава "Щастлива пролет" (Happy Spring).

Смята се, че Кихару Накамура е първата гейша, която научава английски език. Записва се в езиково училище в желанието си да се разбира по-добре с чуждестранните клиенти. По-късно това и умение предначертава съдбата и и всъщност слага край на кариерата и като гейша.

Първият и брак е с младия дипломат Шинтаро Ота, с който се преместват да живеят в Калкута. По-късно се връщат в Япония, където след време се развеждат. Омъжва се за втори път за фотографа Масая Накамура. След като се развежда и с него, се премества да живее в Ню Йорк.

Там става консултант на Анна Мофо за ролята и на Чо-чо-сан в "Мадам Бътерфлай" от Пучини. Помага и на много други певици, които трябва да изиграят героинята. Дава съвети и на Артър Голдън, докато той пише своя роман - "Мемоарите на една гейша".

Един от нейните собствени мемоари - "An Edokko Geisha" (1983 г.) става бестселър в Япония. По-късно по него заснемат и минисериал, който се излъчва по японската телевизия. Интересно е, че нито една от нейните книги не е преведена на английски език.

Кихару Накамура умира в дома си в Куинс, когато е на 90 години.

Макар да има спорове около това доколко са безпристрастни нейните книги (Някои смятат, че в биографичните си творби тя лъже умишлено, за да изчисти собствената си съвест и да се покаже като добра майка и почтена жена, каквато всъщност не е.), Happy Spring си остава една от най-известните гейши в света.

Професия Гейша

Гейша (или още наричани Гейко) от Японски означава артистична личност (gei – изкуство и sha – личност), „обучен в изкуствата“ танци, пеене, музика, етикет и др.). Гейшите професионално забавляват гостите по време на банкети и в чайните, където мъжете отпочиват и правят своите бизнес срещи. Тя е ликът и гаранцията, и знак за престиж. Задачата й е отговорна – да създаде атмосфера на спокойствие и уют, за да се отпуснат гостите и да се забавляват. Погрешно е твърдението, че гейшата е проститутка!

Основното умение на гейшата е, че знае колко мъжът обича една жена да властва над сетивата му с нежна сила, която е по-мощна от секса. Докато мъжът се храни, гейшата стои на колене до него, за да му сервира саке с деликатеси и упражнява брилянтното изкуство на разговора. Дали ще има секс със своя клиент, зависи от нея самата, но никой не я задължава за това.

Обикновено майката насочва дъщеря си към този занаят, когато още е момиченце. По традиция детето трябва да е на 6 години, 6 месеца и 6 дни. Днешните момичета обаче започват обучение на 14-15 години. В началото младите гейши се наричат Майко. В превод майко означава „танцуващо дете“ (mai-танц и ko-дете). Обучението на майко отнема 5 години, през това време момичето учи традиционни японски изкуства и етикет. Да стане майко – чиракуваща гейша ученичка, е било стремеж на много японски момичета. По време на детството си начинаещата гейша работи като домашна прислужница или помощница на вече опитна гейша и така получава обучението си. Тя се учи да пее, да танцува и да свири на традиционния японски струнен инструмент шамисен, наподобяващ китара.

Майко трябва да изучи различните традиционни японски изкуства, чайната церемония и икебана, както и тънкото умение да води разговор. След такова трудно и дълго обучение един ден, ако майка-сан реши, че кандидатката вече е готова, идва мечтаният момент тя да бъде обявена за гейша. Вече може да започне да носи специалните кимона, да се гримира с блестяща бяла пудра и да рисува кърваво червени устни и да си прави сложна фризура. Вратът отзад винаги се остава в естествения цвят, защото това се счита за най-еротичното място в женското тяло. Очите се гримират в черно и червено – „Очите са вратата към душата на човека и затова трябва да са най-красиви“.

Цялото облекло на гейшата тежи около 2-3 кг. Перуката и аксесоарите по нея също са около 2 кг. Дървените сандали на гейшата се наричат окобо.

Гейшите имат и синдикат, който пази правата им. Самата поддръжка на тези жени е много скъпа. Докато са в училище или в дом всичките им разходи се плащат оттам. Но стане ли самостоятелна, поема всичко сама.

Тя трябва да има минимум четири-пет кимона, които са различни за всяка отделна церемония. Всяко облекло за гейшата струва между 10 000 и 30 000 евро. То е скъпо, защото за направата на едно кимоно са необходими 13 метра ръчно рисуван плат. Специалният костюм се произвежда в занаятчийските работилници, които работят само за гейшите. Японците смятат, че благодарение на гейшите националното им облекло – кимоното се е запазило и до днес. Специалистите, които знаят как да обличат гейшите, са само четирима и се намират в Киото (старата столица на Япония).

Ветрилото също е сред основните аксесоари на гейшата. То й служи да прикрива с него лицето си и така да флиртува с гостите си. Цената на гейшата за наемането й започва да тече от напускането на дома й. Гейшите не са достъпни до простолюдието. Обикновените хора почти не могат да видят гейша в нормалния си живот. Тези фини жени се наемат обикновено от много заможни японски бизнесмени, политици, актьори и музикални изпълнители.Успехът им в работата зависи от това – могат ли да пазят тайна, умеят ли да слушат, както и да танцуват добре.

Всяка гейша крие старателно личния си живот. Избягват да се омъжват, защото мъжете им не са съгласни с естеството на работата им. Обикновено правят компромис, но той стига само дотам да родят дете, което обаче гледат сами. Единици от гейшите след определен период от време се отказват от професията си и започват да водят нормален начин на живот.

Гримът на гейшата:

Гримът на гейшата може да се нарече произведение на изкуството. Лицето изцяло е покрито в бяло. Което се използва от древни времена. Бялата боя, дава ефект на съвършенно гладко , почти като маска лице. Гейшата нанася бялата боя не само на лицето, но и на ръцете си до лакътя, както и на врата, раменете и горната част на гърба. След завършването на макиажа леко се напудря за да се премахне възможния блясък от лицето. Гримът заслужава особено внимание, защото всяка от гамата от цветове, използвани за направата му трябва не само да подчертае красотата на японската богиня, но и символизира мечтите и стремежите на всички мъже. Но преди да се нанесе тази красота на лицето, гейшите трябва да бъдат облечени в кимоното и лицето да се обработи със смес от восък и масло (като по този начин се удължава живота на грима).

Когато гейшата е с голям опит макиажът е прост и естествен, а кимоното е в спокойни тонове. Сенките са само на ъглите на горния клепач и се поставя пудра на веждите. Много важна част от макиажа на гейшата играят веждите. Те придават на лицето одухотвореност.

Източници: The New York Times, Interesen.com