
на дъщеря ми
Отново в този град ще се завърнеш -
ще те повика на морето синьото
и топлината му ще те обгърне
след всички дълги пътища изминати.
Отново нежен бриз ще те погали,
ще вдъхнеш мириса на сол и влага
и песента на корабни сигнали
за теб ще е най-сладката награда.
Аз зная, ти отново ще се върнеш,
по пясъка затоплен пак ще тичаш.
За този град света ще преобърнеш,
защото безнадеждно го обичаш.
И ако някой ден решиш да си отидеш
със себе си ще вземеш само спомени,
упойващия дъх на сол и миди
и стихове за срещи под Часовника.

Автор на това красиво стихотворение е моята мила майка. Тя е не само най-добрият човек, който се е раждал някога, но и изключително талантлива поетеса. Тя обича безкрайно живота, винаги търси доброто у хората и умее да прощава. Тя е най-добрата ми приятелка.
Всичко, което знам и мога, всичко, което съм - дължа на нея. Надявам се да успея да предам поне малко от това, което ми е дала - и на моята дъщеря някой ден.
Обичам те, мамо! Благодаря ти, че те има!
Най-голямото признание за една майка, е дъщеря и да каже: "Моята най-добра приятелка е моята майка"! Аз ти благодаря, мило дете! Благодаря, че имам дъщеря като теб! Обичам ви много и теб, и брат ти и се гордея с вас!
ОтговорИзтриване