Обичам снега. Появява се точно, когато е най-студено и всички са се вкиснали. И като едно бяло чудо - просто те кара да се усмихнеш. Толкова красив, пухкав, жизнерадостен...
Не обичам хора, които се мръщят на снега. И които се оплакват, че е мокър и студен. Те всъщност не осъзнават колко топлина той донася със себе си... Как ако го потъркаш на бузата си, след това тя се зачервява и сякаш започва да гори... Как кара хората да стоят по-близо един до друг... Как ги кара да се прегръщат... Или как се сгряват децата, докато се бият със снежни топки и правят снежни човеци. Снегът е всичко друго, но не и студен.
Веднъж бях казала, че дъждът може да бъде толкова романтичен, стига да има с кого да се намокриш... Същото е и със снега - само трябва да има с кого да се повъргаляш в него. :)
Снегът е най-хубавото на зимата. Подарък. Чистота. Красота. Приказка...
