ПРАСКОВЕНА ФАНТАЗИЯ

"Какво ме зяпаш, никаквице? Какво си я налапала тая праскова? Виж как си се оплескала само!"

Поредното скучно междучасие. Около мен се носеха досадните брътвежи на кокошките от съседните класове, които дори цигарите си не можеха да държат както трябва. От време на време някой самодоволен глупак се опитваше да ме заговори и да спечели вниманието ми, но биваше удостоен само с презрителното повдигане на изящните ми вежди. Каква скука!

Аз стоях заобиколена от няколкото сравнително свестни момичета в гимназията, които имаха честта да се наричат мои приятелки. Бавно дърпах от цигарата си и от прелестните ми устни излизаха сиво-синкави кръгове. Вниманието ми беше изцяло ангажирано от малката лигла с розовите маратонки, чиито челюсти се бяха впили хищнически в една праскова. Естествено тази жалка картинка беше прекалено безинтересна за префинените зеници на тюркоазено зелените ми очи и във всеки друг случай не би ми направила никакво впечатление, но сега до гъската в розови дрехи стоеше единственото подходящо за мен момче в училище. Беше я прегърнал през кръста и нежно изсмукваше тръпчивия прасковен сок от невзрачните и устни. Отвратително!

"Гъска! Истинска гъска! - мислех яростно аз. - Какво си мислиш? Че той те обича ли?Не видя ли как ме погледна преди малко? Е, вярно, беше само за секунда, но аз съм сигурна, че той иска мен! Не може да бъде иначе! Какво у теб би му харесало повече, отколкото у мен? Незабележимата ти кестенява коса? Е, да, има прилична форма и блясък, но все пак не може да се сравни с гъстите ми златисто руси букли! Или досадното ти розово облекло? Да, отива ти, но и така не притежаваш моята класа! Или, може би, си твърде умна? Какво като печелиш всички състезания по английски, физика и биология? Какво като си главен редактор на училищния вестник? Какво от това, че вече имаш издадена стихосбирка? Тези глупави занимания по никакъв начин не могат да бъдат по-полезни от клюките, които научавам в козметичния салон! Внимавай да не чуя и за теб нещо утре!Няма да се поколебая да разкажа на всички и то със задължителната доза преувеличение! Но какво ли се занимавам с мисирки като теб?! Ще вземе да ми излезе преждевременно някоя бръчка! Не че ще загрози очарователното ми матово лице, но все пак предпочитам да не губя и капчица от божествената си хубост..."

В този момент някой се блъсна в мен и ме извади от транса, в който бях изпаднала. Повдигнах ядосаните си красиви очи и тогава го видях! Побързах да сменя гневното си изражение с усмивка, която би разтопила всяко мъжко сърце. И тогава в идеалните ми уши прозвуча дълбокият му тембър:

- Извинявай, Надя!

- Казвам се Силвия! - възмутих се аз от недопустимото му невежество.

- Все тая... - отвърна той пренебрежително и отмина нататък, а розовата кокошка - приятелката му - дори и не ме забеляза. Срамота!

Тежък беше животът ми. Да си най-красивото момиче в града е приятно, но да харесваш единственото момче, което не си пада по теб е досадно. И може би, пак от досада, аз отново се почувствах убедена,че той въпреки всичко е луд по мен. Не можеше да бъде иначе!

2007

Реална илюзия

Някъде прочетох, че реалността е илюзия, породена от липсата на вяра ... Странно ... Винаги съм мислела, че вярвам силно, но пък съм се възприемала като реалист ...

Вяра ... В какво всъщност вярвам? В Бог? В съдбата? Във вечната любов? В истинското неопетнено приятелство? В щастливия край? И защо се смятам за реалист? Какво толкова прави живота, вижданията и светоусещанията ми реални? Какво е илюзията? И какво е невъзможното?

Истинско ли е слънцето, което сутрин гъделичка клепачите ми? Реално ли е всъщност и самото утро – моментът, в който отварям очи, за да посрещна новия ден – толкова уникален, но и толкова приличащ на този преди него ...

Коя съм аз? Истинска ли съм? Дали наистина дишам,чувствам и живея? Дали съществувам? Ами ако реалността е илюзия? Ако невъзможното е всъщност възможно ... а възможното е неограничено?! Ако съм просто един сън, който ще изчезне при следващото иззвъняване на будилника ... Тогава какво? Какво ще стане, ако утре се събудя и целия свят го няма? Или светът си е там, но просто аз вече не съм част от него? А дали той всъщност има нужда от мен? За какво съм му? Имам ли някакво предназначение, мисия, съдба? И как да ги търся, ако не вярвам нито във възможното, нито в невъзможното?... Но пък щом нямам вяра значи светът, какъвто аз го познавам ще си е там, ще си е същият ... все така реален ... И все така една голяма излюзия ...

От друга страна защо ми е вяра, ако живея в илюзия? Или какъв е смисълът да вярвам силно в нереалното? След като така или иначе отново няма да знам истината? А какво е истина? Как да знам в какво да вярвам като дори не откривам своята истина? Има ли изобщо нещо извън нея ... ако я има и нея?

* * *

Синкавият дим, излизащ от цигарата ми е истински ... Бавно, но уверено се прокрадва в мрака и се слива с него ... Той обгръща дори самия въздух ... Дави го, задушава го ... Като питон се увива около жертвата си ... спокойно и хладнокръвно ... и после се разсейва ... Изчезва, но не напълно ... Тежкият му мирис все още се усеща в тясната стая, очите ми все още лютят от допира с него ...

Няма го наоколо – цигарата е умъртвена в пепелника – смачкана и забравена – но не и той ... Съзнанието ми все още е насочено към него ... Към реалността на неговата илюзия ... Към мисълта, че преди секунди е бил тук, а вече не знаеш къде е ...Дори започваш да се чудиш дали изобщо го е имало ...

Но дълбоко в себе си усещаш, че той е там ... някъде около теб ... Знаеш, че те дебне ... И най-здравите дробове са се докоснали до него ... и най-силната психика някога се е поддала на изкушението ... на това или на друго ... изкушила се е, за да сгреши ... Сгрешила е, за да се научи ... Научила се е, за да живее ... Заживяла е, за да вярва ... в нещо реално или не ... но винаги в нещо, което я е карало да се чувства истинска и значима ...

* * *

Истински са дъждовните капчици по прозореца.

Те са живи! Някой ще каже, че са неодушевени – резултат от кръговрата на водата, от естествения ход на природата, нещо преходно и досадно ... Но не! Те са живи! Толкова живот има в играта им по стъклото ... в начина, по който се удрят в него, пързалят се и се сливат в едно ... в способността им да поглъщат светлината, да я пречупват и да я разпръскват в една невероятна феерия ... а понякога дори да променят цвета и ... Нима нещо толкова красиво може да бъде илюзия? Възможно ли е обаче такова съвършенство да бъде и реално? Дали ще изчезне цялата тази приказка, ако протегна ръка към нея? Ще прогоня ли вълшебството? Ами ако никога повече не го видя?

Риск?! Нима се налага? Какво ще спечеля и какво ще изгубя? Заслужава ли си да се простя завинаги с тази магическа хармония, с тази симфония на цветовете, само за да задоволя любопитството си? И когато вече знам отговорите, нужни ли ще ми бъдат те, когато вече я няма моята приказка?...

Не се ли обезсмисля цялото ни съществуване без онези малки красиви неща, които ни карат да се усмихнем искрено? А колко често се усмихваме? Колко често прегръщаме любимите си хора без повод? Колко често им казваме, че ги обичаме? Кога за последно пуснахме стотинки в паничката на бездомен старец или нахранихме улично куче? Кога последно гледахме залеза? Толкова отдавна ли беше, когато чувахме птиците по дърветата и се държахме за ръце, докато вървим по улицата? Защо не помним кога лежахме по гръб в парка ... направо върху тревата? Изобщо правили ли сме го някога?

Моите дъждовни капчици са истински ... Те са миниатюрните прозорчета към моя свят ... Те ми напомнят за хубавото в живота и изобщо ... за самия живот. Благодарение на тях аз не забравям да обръщам внимание на малките неща, на детайлите – всъщност безбройните части на мозайката, която с раждането си започваме да сглобяваме – щастието.

* * *

Истинска съм аз! Истинска е младостта ми, желанието ми да бъда себе си ... Истинска е морската пяна, която гали босите ми крака, докато се разхождам по плажа ... Истинско е слънцето, което в моменти на отчаяние ми вдъхва надежда само с едно закачливо намигване ... И плюшените играчки по леглото ми, които ми напомнят, че у мен все още живее дете ... И белият лист хартия, и химикала – моите най-съкровени изповедници ... И топлият летен дъжд, който ме измива от грешките ми ... И звънливият смях на хлапетата на детската площадка ... и снегът, и дърветата, и морският град ... и светулката, която мъждука в нощта ...

Истинска е любовта ми – трепетът по този единствен и така обичан човек, по дълбоките му очи, по безкрайното добро в душата му ... копнежът по часовете, в които спя в прегръдките му; по минутите, в които целувам устните му; по дните, които прекарвам в болезнено очакване да го видя отново ... Истинска е нежността, с която ме залива и дави ... погледът, в който потъвам ... присъствието, което ме опиянява ... ритъмът на сърцето му, който чувам, когато облегна глава на гърдите му ...

Истински са приятелите ми! Безценната им подкрепа, мъдрите им съвети, безкористната им лоялност ... И милото погалване на мама ... и целувката за лека нощ, за която никога няма да съм твърде пораснала ... и прикритата привързаност на брат ми ... и грапавото облизване на кученцето ми ...

Истински са мечтите, които съм успяла да сбъдна, но и тези, към които все още се стремя ... Истинска е душата ми, изпълнена с множество малки тайни ... Истинска е нуждата ми да живея истински живот ... Истинска е вярата ми!

Реалността не е илюзия, породена от липсата на вяра ... Реалността е това, което ти сам си избереш ... Ти можеш да я направиш нереална! Можеш да я направиш невъзможна! Можеш да я направиш всякаква! Тя е твоето собствено отражение в пречупеното огледало на онова, което искаш да бъдеш ...Реалността е всичко друго, но не и илюзия!

Реалността си ти!

06.04.2008

Хронология на по-значимите инциденти със самолет Ту-154

Във връзка с инцидента, при който в катастрофа със самолет Ту-154 загина полският президент Лех Качински, ви представяме справка за катастрофи с този модел за последните десет години.

24.01.2010 г. – Най-малко 46 души бяха ранени при катастрофа на самолет Ту-154 в Иран. Машината се запалила при приземяване на летището в град Машхад, в североизточната част на Иран. В самолета е имало 157 пътници и 13 души екипаж.

15.07.2009 г. – Самолет Ту-154, изпълняващ полет по линията Техеран – Ереван, катастрофира в Иран. При падането загинаха всички 168 души на борда, от които 153-ма пътници и 15 души екипаж.

30.01.2008 г. – Президентският самолет на Георги Първанов Ту-154 претърпя авария в Мексико. Машината с 51 пътника на борда беше принудена да извърши аварийно кацане на Азорските острови заради повреда на колесника. Пострадали няма.

01.09.2006 г. - Самолет Ту-154 катастрофира в южната част на Иран. На борда му е имало 148 души. Медиите съобщиха за 60 загинали и 80 ранени. Няма жертви сред членовете на екипажа. При приземяването на самолета една от гумите му се подпалила.

22.08.2006 г. – Близо 160 души сред които 49 деца и 10 души екипаж загинаха при катастрофа на самолет Ту-154 в Украйна. Машината се разби близо до населено място недалече от град Донецк.

25.08.2004 г. - 89 души загинаха в Русия при две самолетни катастрофи. Самолетът Ту-154 с 44 пътници на борда и 8 души екипаж е летял за курорта Сочи. Машината се разбила на около 140 километра от град Ростов на Дон. Другият самолет Ту-134 с 43 души на борда се разбил на около 200 километра от Москва. Разследването показа, че причина за инцидентите е терористичен акт.

02.07.2002 г. - В Германия, на височина 12 хиляди метра, се сблъскаха руски пътнически самолет Ту-154 и Боинг-757 на американска компания за куриерски услуги. На борда на Ту-154 е имало 57 пътници, по-голямата част от които деца, и 12 души екипаж, в Боинга – двама пилоти. Всички загиват.

12.02.2002 г. - 117 пътници загинаха при самолетна катастрофа в Иран. Самолет "Ту-154", изпълняващ вътрешен полет, се разби над труднодостъпна планинска местност, близо до крайната си дестинация град Холамабад. На борда му има 104 пътници и 13-членен екипаж.

04.10.2001 г. – Самолет Ту-154 катастрофира в района на Новоросийск, Русия, и падна в Черно море, на 185 км. от Сочи. При инцидента загинаха 78 души, в това число 51 граждани на Израел. По-късно Киев призна, че трагедията е предизвикана от попадение на украинска ракета по време на учения в Крим.

03.07.2001 г.– Самолет Ту-154 претърпя авария при заход за кацане на летището в Иркутск, Русия. Загинаха 145 души. Експертите, разследващи обстоятелствата около трагедията, стигнаха до заключението, че причина за инцидента е пилотска грешка.

Източник: www.btv.bg

Първоаприлска шега. Замениха малката русалка със... скелет

Прочутата "Малка русалка" от популярната приказка на Ханс Кристиян Андерсен, която е на път за Шанхай, бе заменена първоаприлски от... скелет.

Организаторите от Националния исторически музей на Дания обясняват страховитата гледка на мястото на символа на Копенхаген с напълно научни аргументи. Според представители на музея скелетът принадлежал на Hydronymphus pesci, морска русалка, изчезнала през 15-ти век. Като се има предвид датата на поставяне на напълно запазения скелет, трудно може да се повярва, че и това твърдение не е обикновена първоаприлска шега.

Междувременно, докато в датската столица се разгарят страсти около достоверността на случващото се на знаменателната дата, оригиналът на статуята на русалката пътува (за първи път откакто е поставена там преди близо 100 години) към Китай, за да бъде изложена в датския павилион на предстоящото ЕКСПО 2010 в Шанхай.

БГНЕС припомня, че в презокеанското си пътешествие русалката се придружава от датския министър на икономиката Бриан Микелсен, кмета на Копенхаген Франк Енсен, представители на китайското посолство в Дания и цяла кохорта журналисти.

Статуята, персонаж от едноименната приказка на Андерсен, е дарена на кметството на Копенхаген от собственика на пивоварната "Карлсберг" Карл Якобсен и е издигната върху базалтова скала през 1913 г. Бронзовата фигура с височина 1,65 м е изваяна от скулптура Едвард Ериксон, като за модел е послужила съпругата му - балерината Елън Прайс.

Източник: www.dariknews.bg

Дори вирусите се заразяват и разболяват

Дори вирусите се разболяват от вирусна инфекция - откритие на френски учени, което може да обясни как си разменят генетичен материал и еволюират толкова бързо.

Нов вид гигантски вируси, изолиран от охладителна кула в Париж, се оказал заразен от по-малък вид, наречени "Спутник" по името на първия орбитален спътник. Това е първият случай на вирус, заразяващ друг вирус и причиняващ "заболяване".

Бернар ла Скола и колегите му от Средиземноморския университет в Марсилия съобщават в сп. "Нейчър", че "Спутник" е способен да постигне впечатляваща степен на генно смесване като "краде" гени от приемника и други организми.

Вече е известно, че вирусите са способни да заразяват и разболяват бактерии, но това е първият случай на заразяване на собствения вид.

Освен че може да помогне за разбиране на механизма на бързото мутиране (заради него вирусите лесно избягват лекарства и ваксини), това откритие изглежда накланя везните в полза на теорията, че вирусите са живи организми, макар че нямат клетки.

"Няма спор, че това е жив организъм. Фактът, че може да се разболява, го прави още по-жив", коментира пред Ройтерс Жан-Мишел Клавери, вирусолог от Марсилия.

Източник: www.dnevnik.bg
Снимка: Ricardo Nunes

Полският президент загина при самолетна катастрофа

Самолетът на президента Лех Качиниски се разби при опит за кацане на летището на руския град Смоленск. Руските власти потвърдиха, че полският държавен глава е загинал при инцидента. Според последни данни жертва на фаталната катастрофа са станали 96 души.

Като причина за трагедията се смята гъстата мъгла над пистата. Предполага се, че самолетът се е ударил в дърво. След това на борда избухва пожар.

За повече информация щракни върху заглавието.

Снимки: www.btv.bg, www.dnevnik.bg, www.airplane-pictures.net

Little Mermaid IN THE BEGINNING

Ето че дойде и моят ред да се захвана с едно такова чудо, наречено блог. :)

Аз няма да се впускам в безкрайно дълги уводни речи. Който ме познава, знае за какво бедствие става въпрос, а който не - и по-добре. :)

И нали съм си романтична, ще ви пратя при моята вдъхновителка Малката Русалка (кликни върху заглавието). И тя като мен обожава морето, само дето тя има честта да живее в него. :)